Болните хора и хората с увреждания са бреме - имат нужда

" Болните хора и хората с увреждания са задължение - имат потребност от грижи, а доста от тях не могат да работят. Затова са малоценни “, гласи философията на нацистка Германия. Режимът се е „ освобождавал “ от хората „ без стойност “ посредством евтаназия. По времето на националсоциализма това закононарушение постоянно е било наричано с евфемизъм - „ Акция Т4 “.

Как са взимали решенията

Т4 е редуциране на адрес в Берлин („ Тиргартенщрасе “ 4) – точно там нацистите са възнамерявали избиването на хората с физически и душевен увреждания. Съдбата им е била най-много в ръцете на двама души – лекаря на Хитлер Карл Бранд и високопоставения партиен функционер Филип Булер, само че общо за Т4 са работили 40 лекари. Именно те – без въобще да са виждали хората, за които става дума – са взимали решенията по документи и са се произнасяли кой да почине и кой да продължи да живее. Всичко е зависело от това дали индивидът може да оздравее и дали би могъл да работи още веднъж.

Първоначално умъртвявали хората с физически и душевен недъзи с инжекция с отрова или със свръхдоза приспивателни, а  по-късно – в газовите камери. Смята се, че избитите хора с увреждания са над 70 000. Семействата на убитите получавали цялостни с неистини писма – че гибелта е настъпила след инфаркт или инфектиране на белите дробове.

Системно изтребване на деца с увреждания

Когато през октомври 1939 година Хитлер публично издава наредбата за избиване на „ малоценния живот “, систематичното изтребване на деца с увреждания към този момент е в ход. При това цинично го назовават „ милостива гибел “. Убийствата се правят посредством лекарства, отнемане от храна или мъчителни медицински опити.

Този указ за очистване на хора е единственият, подписан персонално от Хитлер под благовидното име „ Програма за евтаназия “. Първоначално се отнасял за децата с физически и душевен увреждания, само че след това действието му обгръща и възрастните пациенти.

Символични кръстове и цифрата 14 751 - толкоз са умъртвените в Пирна хора със заболяванияСнимка: Arno Burgi/dpa/picture alliance

През август 1941 година вследствие на острите митинги, главно от страна на епископа на Мюнстер Клеменс Аугуст граф декор Гален, Хитлер отдръпва наредбата си за евтаназия, само че систематичното изтребване на заболели хора продължава с не по-малка активност – въпреки и децентрализирано.

Националсоциалистите желаят да се освободят от " баласта "

В визията на националсоциалистите за индивида – комбинация от расистка идеология, антихуманизъм и цинично пренебрежение към хората – животът се прави оценка по стопански критерии, напомня NDR. И който не дава отговор на националсоциалистическите правила и полезности, е под опасността да бъде оценен като ненужен за обществото. Поради това психичноболните и хората с физически увреждания от ден на ден стартират да бъдат считани за „ баласт “, който би трябвало да бъде отхвърлен.

В името на пропагандираната от нацистите „ расова хигиена “ още през 1933 година е признат Закон за предотвратяване от наследствени болести, предусещащ насилствената дезинфекция на хората с такива болести. А през 1935 година е признат и Закон за отбрана на генетичното здраве на немския народ – с цел да се сътвори законовата база за чисто немско „ национално тяло “.

WDR цитира показанията на жена, наказана за умъртвяването на деца в Люнебург, която през 1962 година споделя: „ Доколкото си припомням, на всеки няколко седмици приспиваха по едно дете. Всеки път това ставаше по инструкции на лекуващия го доктор, който предлагаше каква доза приспивателни да бъде дадена на детето. На по-малките се даваше луминал – пет до седем таблетки, разтворени във вода, на по-големите всекидневно се инжектираше морфин “.

Отговорните за евтаназията през съда

На девети декември 1946 година в Нюрнберг стартира така наречен „ Лекарски развой “, по който подсъдими са и водещите фигури на евтаназирането на заболели хора. Центровете, в които са били осъществявани злокобните действия, са били шест – в Бернбург, Пирна, Бранденбург, Графенек, Хартхайм и Хадамар. Нацистите желали да освободят лечебните заведения от „ баласта “, с цел да са разполагаем за ранените бойци, а и да пестят пари и запаси.

Възпоменателен мемориал за жертвите на нацистката стратегия " Т4 " в БерлинСнимка: Schoening/Bildagentur-online/picture alliance

Д-р Уте Хофман, която е ръководителка на възпоменателния комплекс в Бернбург, споделя пред MDR, че даже е съществувала точна статистика какъв брой масло, мляко, яйца и захар ще се спестят, в случай че един „ непотребен “ човек бъде отстранен. Който престоявал повече от пет години в някое психиатрично заведение, бил считан за дълготраен „ тежък “ случай, и надлежно за дълготраен разход.

Съвсем малко са отказвали да вземат участие

Именно в Бернбург хиляди хора с увреждания са били изпратени на гибел в газовите камери. Д-р Хофман показва в същото време, че занимавалите се с евтаназия медицински лица в Бернбург не са били някакви садисти или крайни поддръжници на нацисткия режим, а напълно елементарни хора, които едвам на място са научавали в какво се състоят отговорностите им. Въпреки това единствено двама от тях са отказали да вземат участие в умъртвяването на заболели хора. „ При това отводът им не е довел до никакви санкции за тях “, споделя Ути Хофман.

Двамата съществени реализатори на евтаназирането – Виктор Брак и Карл Бранд са наказани по време на Нюрнбергския лекарски развой на гибел и година по-късно са екзекутирани. Останалите, и най-много огромна част от помощния личен състав, остават ненаказани.

****

Вижте и тази снимкова изложба на Дъждовни води: